Изложби

Пейзажи, разкриващи интересния и красив ландшафт на местния регион Оверн.
Снимките са изпълнени в класическата аналогова технология и са снимани с моята предпочитана камера – голямоформатния Linhof. Предимствата на тази технология са, че снимковият образ се изгражда върху емулсионния слой на плаката, съдържаща многобройни зрънца с нееднородна структура, чрез което се улавят по-добре нюансите на изображението – за разлика от цифровото изображение, състоящо се от пиксели с еднаква големина. От друга страна, този тип камера позволява накланяне и децентрализирано позициониране на обектива, чрез което пък се постига по-голяма дълбочина на изображението – особеност, която липсва при голямата част от цифровите фотоапарати. Друго предизвикателство е, че този тип снимане предполага по-голяма прецизност и комплексни познания при избора на ракурса на снимане съобразно съществуващите в момента светлинни условия, тъй като броят на кадрите е ограничен от икономическа гледна точка, а и крайният резултат не може да бъде проверен веднага (както на екрана на цифровата техника).
Тази изложба поставя отново често дискутирания въпрос за бъдещето на аналоговата фотография – дали тя ще остане елитарна, дали ще привлича все повече привърженици сред младите фотолюбители, или просто ще остане в историята като един вдъхновяващ прийом на старите майстори…

Изложбата представя опит да се създаде „портрет“ на европейския човек от 21 век след многобройни „разходки“ на обективите във Франция, Испания, Италия, Швейцария и разбира се, в България.

Исках да покажа надежда ищастието на обикновените хора във всекидневието. В по-голямата част от снимките, направени на място, в неаранжирана обстановка, търся усмивката на хората от различните поколения – деца, възрастни или старци.

Участие с пейзажи от Оверн в изложбата, организирана от ORACLE (Регионална служба за културни връзки и обмени).

Участие с пейзажи на Оверн в експозицията, организирана от ORACLE (Регионална служба за културни връзки и обмени), в която са включени повече от сто черно-бели снимки. Изложбата е в паметна клермонския фотограф Тибо Фьоладе, който почина през септември 2016 г. и за когото снимката беше „начин да се замрази и пренапишеедин уникален момент, въпреки че той вече е отминал“.

Съвместна изложба с Мари-Одил Никола, с която споделяме общи интереси по теми, касаещи природата и наследството. Снимката е нещо повече от обект на комуникация и е истински инструмент за изразяване на собствените чувства. Представени са и натюрморти в ярки цветове, без почти никакъв ретуш на оригиналния кадър.

"Снимката е чисто творение на духа..."

Изложбата представя опит да се създаде „портрет“ на европейския човек от 21 век след многобройни „разходки“ на обективите във Франция, Испания, Италия, Швейцария и разбира се, в България. Ако по време на тези пътувания са направени хиляди снимки, тук са представени 63 – като едно намигване към моята възраст, 63 години.

Фотографираните образи носят позитивното усещане за срещата със света. А светът се побира в нашата представа за нещата – местата, чувствата, възприятията.
Човекът може да остане анонимен, но образите на хората – с „откраднатите“ в рамката на кадъра непринудени усмивки, експлицирани надежди, нескрити удоволствия, шеговити погледи или спонтанни жестове – са своеобразни знаци, които носят оптимистичен смисъл или реалистична представа за своето време.
Всяка снимка е свидетелство за душевността на своя автор, но в същото време със своето скрито послание тя превръща всеки от нас в търсач на непреходните човешки ценности, неизбежно свързани и с традициите от миналото на всеки народ.

Участие в колективна изложба, организирана от членовете на APSA (Асоциация на любителите фотографи кинематографи на Оверн).

Участие в експозиция, посветена на 120-годишнината от създаването на АПСА (Асоциация на любителите фотографи и кинематографисти в Оверн).

Красивият ландшафт на Оверн, тайните на неговата история, неповторимите природни форми ми напомнят за родната България – планината, гората, дървото, реката имат сходен характер. Предизвикателство е да запечаташ настроенията на природата, да откриеш нейната неподправена красота през различните годишни сезони.

Кметството на град Шарне-ле-Макон ме покани да участвам в организирана изложба по повод приемането на България и Румъния в Европейския съюз.

Исках да представя България с нейните най-характерните природни забележителности, исторически места и типични фолклорни традиции.

Целта беше да представя съвременен Париж и вечните легенди на града. Постарах се по нетрадиционен начин чрез обектива да пресъздам ултрамодерните многоцветни светлини, които мистично се сплитат с отблясъците на златните куполи на вековните дворци и катедрали. Тази феерия на столицата създава атмосферата на уютно съжителство между древност и съвременност, мит и реалност, между аристократичната пищност на миналото и модерната елегантност на настоящето.

Емблематичните места във френската столица със своите светлини и отблясъци, както и неспиращият нощен живот за мен винаги са предизвикателство – Айфеловата кула, Триумфалната арка, Площадът на Бастилията, Лувърът, катедралата „Нотр Дам“, отраженията на нощен Париж във водите на р. Сена, знаменитият булевард „Шанз Елизе“...

„Една снимка може да разкаже повече от 1000 думи…“

Експозицията е моят фоторазказ за португалския остров Мадейра – едно спокойно и екзотично място с великолепно съчетание на тропически климат, вечнозелени гори, скалисти брегове, красиви цветни градини и исторически монументи. В една от легендите островът е наречен „Целувката на Господ“ заради уникалната си природа. Имах щастливата възможност да бъда свидетел на уличната фиеста по време на традиционния фестивал на цветята, който се превръща в една от най-големите местни атракции. Фестивалът представя всички видове цветя, отглеждани в Мадейра.

Репортаж от пътуването ми из балтийските републики, разкриващ част от живота в страните от бившия социалистически лагер.

Снимането на поведението на хората, на миговете на проявените чувства показват истинската човешка същност. Добрият фотограф „участва“ в живота, без да се намесва в неговото развитие.

Благотворителна фотоизложба под мотото „Моя страна“ в Европейския парламент в Брюксел, организирана от представители на страните, през които преминава река Дунав – Австрия, България, Германия, Румъния и Унгария.

Представих своята страна с пейзажи от уникалните места на България, които показват нейната очарователна природа и пазят спомена от нейното минало и културна традиция.

Пейзажите са подбрани от многократните ми пътувания из най-живописната българска планина.

За да направи добра снимка, на фотографа са му необходими минимални технически познания. Самият процес на снимане е необходимо условие, но по-важното е да предвидиш това, което трябва да бъде запечатано върху лентата. Това се учи цял живот. Фотографът, като всеки човек, е подвластен на копнежа, тъгата или радостта, но моментните му настроения винаги влияят на начина на снимане. Когато имаме изграден собствен стил и почерк, тогава творбите говорят за нашето майсторство…

Със средствата на фотоизкуството целях да провокирам любопитството към една непозната и почти екзотична за Франция страна. Най-добрият разказ за мен си остава снимката, защото фотографията има предимството да бъде универсален език за човешкото общуване между всички поколения и националности.

Поне две предизвикателства имаше пред мен, когато реших да правя изложба по темата Велико Търново през зимата. Първото е, че температурите са много ниски и е трудно да се снима. Другото е, че градът е фотографиран много, а най-трудно се снима от човек, който живее там. Всичко му е познато – гледните точки, осветлението, как изглежда той обвит с мъгла или огрян от зимното слънце.

В изложба подредих незабравимите мигове, които преживях по време на едно пътуване до Париж няколко дни, преди да бъде въведено еврото.

Не е важно коя поред е изложбата, а най-важното за фотографа е дали хората ще го разберат... Това, което сме заснели, е всъщност нашият поглед към света.

Изложбата беше организирана от туристическа агенция, с помощта на която осъществих пътуването до Македония.

Охрид, Битоля и Скопие са уникални със старинните църкви, тесните калдъръмени улички, живописните къщи. Имах чувството, че познавам земята и хората от години. И великолепното Охридско езеро – най-дълбокото в Европа и най-старото в света – съвършено творение на природата.

Участие в международна фотографска експозиция – 1990.

Участие в международна фотографска експозиция – 1989.

Изложбата беше организирана от сп. „Жената днес“ – репортаж от ежедневието на хората. Редица снимки бяха публикувани по страниците на списанието.

Живописни пейзажи от околностите на Велико Търново.

Репортажи от Ленинград и Рига.

Репортажи от Санкт Петербург, Русия.